1А Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех. И Ахимелех дойде разтреперен да посрещне Давид и му каза: Защо си сам и няма никой с теб?
2А Давид каза на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и ми каза: Никой да не знае нищо за работата, по която те изпращам и която съм ти възложил. И аз отпратих младежите на едно място.
3А сега какво имаш под ръка? Дай в ръката ми пет хляба или каквото ти се намира.
4И свещеникът отговори на Давид и каза: Няма под ръка обикновен хляб, а има само осветен хляб — стига младежите да са се въздържали поне от жени.
5И Давид отговори на свещеника и му каза: Да, жените са били далеч от нас тези три дни, откакто съм излязъл, и съдовете на младежите са чисти. И хлябът е някак обикновен, още повече, че днес има друг осветен в съдовете.
6И свещеникът му даде от осветения хляб, защото там нямаше друг хляб освен присъствения хляб, който беше вдигнат отпред ГОСПОДА, за да сложат вместо него топъл хляб в деня, когато го вдигнаха.
7А в онзи ден там беше един от слугите на Саул, задържан пред ГОСПОДА; и името му беше Доик. Той беше едомец, надзирател на Сауловите овчари.
8И Давид каза на Ахимелех: А нямаш ли тук под ръка някое копие или меч? Защото не взех в ръката си нито меча си, нито оръжията си, понеже царската работа беше спешна.
9Тогава свещеникът каза: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, увит е в дреха зад ефода. Ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И Давид каза: Няма друг като него, дай ми го.
10И Давид стана и побягна в онзи ден от Саул, и отиде при гетския цар Анхус.
11А слугите на Анхус му казаха: Това не е ли Давид, царят на земята? Не пееха ли за този, докато танцуваха и казваха: Саул уби хилядите си и Давид — десетките си хиляди?
12И Давид взе тези думи присърце и много се уплаши от гетския цар Анхус.
13Затова той промени поведението си пред тях, престори се на луд в ръцете им, драскаше по вратите на портата и оставяше слюнката си да тече по брадата му.
14Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че човекът е луд. Защо ми го водите?
15Да не би да ми липсват луди, че сте довели този да беснее пред мен? Да влезе ли такъв в дома ми?