1И Соломон се сроди с египетския цар, фараона, и взе дъщерята на фараона и я доведе в Давидовия град, докато свърши строежа на къщата си и на ГОСПОДНИЯ дом, и на стената около Ерусалим.
2А народът жертваше по високите места, понеже до онези дни нямаше дом, построен за ГОСПОДНОТО Име.
3И Соломон възлюби ГОСПОДА и ходеше в наредбите на баща си Давид, само че и той жертваше и кадеше по високите места.
4И царят отиде в Гаваон, за да жертва там, защото това беше голямото високо място. Соломон принесе хиляда всеизгаряния на онзи олтар.
5В Гаваон ГОСПОД се яви на Соломон в сън през нощта и Бог каза: Искай какво да ти дам!
6А Соломон каза: Ти си оказал голяма милост на слугата Си, баща ми Давид, понеже той е ходил пред Теб във вярност, в правда и в правота на сърцето с Теб; и Ти си запазил за него тази голяма милост и си му дал син да седи на престола му, както е днес.
7И сега, ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид; но аз съм малко момче, не зная как да излизам и да влизам.
8И слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал — голям народ, който поради множеството си не може нито да се преброи, нито да се пресметне.
9Затова дай на слугата Си слушащо сърце, за да съди народа Ти и да различава между добро и зло, защото кой може да съди този Твой голям народ?
10И думата се видя добра на Господа, че Соломон беше поискал това нещо.
11И Бог му каза: Понеже поиска това нещо и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатства, нито поиска живота на враговете си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие,
12ето, направих според думите ти. Ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди теб не е имало никой като теб и след теб няма да се издигне никой като теб.
13Дадох ти също и каквото не поиска — и богатства, и слава — така че между царете няма да има никой като теб през всичките ти дни.
14И ако ходиш в Моите пътища, да пазиш наредбите Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.
15Тогава Соломон се събуди, и ето, беше сън. И той дойде в Ерусалим и застана пред ковчега на ГОСПОДНИЯ завет, и принесе всеизгаряния, и принесе примирителни жертви, и направи угощение за всичките си слуги.
16Тогава дойдоха при царя две блудници и застанаха пред него.
17И едната жена каза: О, господарю мой, аз и тази жена живеем в една къща; и аз родих при нея в къщата.
18И на третия ден, след като родих, и тази жена роди. И бяхме заедно, нямаше чужд човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата.
19И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.
20А тя станала посред нощ и взела сина ми от страната ми, докато слугинята ти спеше, и го сложила на пазвата си, а мъртвия си син сложила на моята пазва.
21И когато станах на сутринта, за да накърмя сина си, ето, той беше мъртъв; но когато го разгледах на сутринта, ето, не беше моят син, когото бях родила.
22А другата жена каза: Не! Моят син е живият, а твоят син е мъртвият! А онази каза: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият! Така говореха пред царя.
23Тогава царят каза: Едната казва: Този, живият, е моят син, а твоят син е мъртвият. А другата казва: Не! Твоят син е мъртвият, а моят син е живият.
24И царят каза: Донесете ми меч. И донесоха меча пред царя.
25И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната и половината на другата.
26Тогава жената, чийто син беше живият, говори на царя, понеже сърцето я заболя за сина й, и каза: О, господарю мой, дайте й живото дете, но моля те, не го убивайте! А другата каза: Да не е нито мое, нито твое — разделете го!
27Тогава царят отговори и каза: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тя е майка му.
28И целият Израил чу за съда, който царят беше отсъдил, и се убояха от царя, защото видяха, че Божията мъдрост беше в него, за да раздава правосъдие.