1След това погледнах и там пред мен в небето беше отворена врата. Чух гласа, който ми бе говорил преди. Той звучеше като тръба и ми каза: „Качи се тук и ще ти покажа какво трябва да се случи след това.“
2В същия миг Духът ме завладя. Пред мен в небето имаше престол, на който седеше някой.
3Лицето на Този, който седеше на него, сияеше като яспис и сард. Дъга с цвят на изумруд заобикаляше престола.
4Около него имаше други двадесет и четири престола и на престолите седяха двадесет и четири старейшини, облечени в бяло и носещи на главите си златни венци.
5От престола идваха светкавици, тътени и гръмотевици, а пред него горяха седем факли. Те са седемте Божии Духа.
6Пред престола имаше нещо като стъклено море, прозрачно като кристал. Пред престола и от всичките му страни стояха четири живи същества. Те имаха очи навсякъде – и отпред, и отзад.
7Първото живо същество приличаше на лъв, второто – на вол, третото имаше човешко лице, а четвъртото приличаше на летящ орел.
8Всяко от тези четири живи същества имаше по шест крила и очи, които ги покриваха навсякъде – и отвън, и отвътре. Ден и нощ тези същества повтаряха безспир: „Свят, свят, свят е Господ, Всемогъщият Бог, който беше, който е и който идва!“
9Всеки път, когато тези живи същества отдават слава, чест и благодарност на Седналия на престола и Живеещия за вечни векове,
10двадесет и четиримата старейшини падат пред Седналия на престола и се покланят на Живеещия за вечни векове. Те хвърлят венците си пред престола и казват:
11„Господи, Боже наш! Ти си достоен да получиш слава и чест, и власт, защото ти сътвори всичко. Всичко съществува и е сътворено, защото такава бе волята ти.“