1Тогава в небето видях друго знамение. То беше голямо и удивително: седем ангела носеха седемте напасти, последните, с които свършва Божият гняв.
2След това видях нещо, което приличаше на стъклено море, примесено с огън. До него стояха всички, които бяха победили звяра, идола му и числото на името му. Те държаха арфите, които Бог им бе дал,
3и пееха песента на Божия слуга Моисей и песента на Агнето: „Велики и чудни са делата ти, Господи, Боже Всемогъщ! Правилни и верни са пътищата ти, Царю на народите!
4От теб, Господи, ще се страхува всеки и името ти ще прославя, защото само ти си свят. Всички народи ще дойдат и ще ти се поклонят, защото всеки видя справедливите ти присъди.“
5След това погледнах и видях как небесният храм (шатрата на свидетелството) се отвори.
6Седемте ангела, които носеха седемте напасти, излязоха оттам, облечени в чист и искрящ фин лен, със златни пояси около гърдите.
7Едно от четирите живи същества подаде на седемте ангела седем златни чаши, пълни с гнева на Бога, който живее за вечни векове.
8Храмът се изпълни с дима от Божията слава и сила. Никой не можеше да влезе в него, преди да се изпълнят седемте напасти, носени от седемте ангела.