1Тогава ми дадоха пръчка за мерене – една тръстика – и ми казаха: „Иди и измери Божия храм и олтара и преброй онези, които се покланят там.
2Но подмини външния двор и не го измервай, защото е даден на езичниците. Четиридесет и два месеца те ще тъпчат святия град.
3И аз ще дам власт на моите двама свидетели, които ще пророкуват в продължение на хиляда двеста и шестдесет дни и ще бъдат облечени във власеници. “
4Тези свидетели са двете маслинови дръвчета и двата свещника, които стоят пред Господа на земята.
5Ако някой се опита да ги нарани, от техните усти ще излезе огън, който ще погълне враговете им. И така ще умре всеки, който поиска да им навреди.
6Тези свидетели имат силата да заключат небето, за да не падне и капка дъжд през дните, когато пророкуват. Те също имат сила да превърнат водите в кръв и могат да поразят земята с всякакви напасти, когато си пожелаят.
7Щом свършат мисията си, звярът, който излиза от бездната, ще воюва против тях. Той ще ги победи и ще ги убие.
8Труповете на двамата свидетели ще останат да лежат на улицата на големия град, наречен символично Содом и Египет – градът, където техният Господ беше разпънат на кръст.
9Три дни и половина хора от всяка раса, племе, език и народност ще гледат труповете им, но няма да разрешат да ги погребат.
10Жителите на земята ще злорадстват над телата им, ще празнуват и ще си изпращат подаръци, защото тези двама пророци бяха измъчвали земните жители.
11Но след тези три дни и половина Бог отново им вдъхна живот. Те се изправиха на крака и ужас обзе онези, които ги видяха.
12Тогава двамата пророци чуха силен глас от небето, който им каза: „Елате тук горе!“ И те се издигнаха към небето в облак пред очите на враговете си.
13Точно в този момент земята силно се разтресе и една десета от града се срути. Седем хиляди души бяха убити при земетресението, а останалите много се изплашиха и отдадоха слава на Бога на небето.
14Премина второто горко, но скоро идва третото.
15И седмият ангел наду тръбата си и тогава в небето се разнесоха силни гласове: „Властта над света сега принадлежи на нашия Господ и на неговия Месия и той ще царува за вечни векове!“
16Двадесет и четиримата старейшини, които седяха на престолите си пред Бога, паднаха по очи и се поклониха на Бога,
17като казаха: „Господи, Боже Всемогъщ, който си и който беше! Благодарим ти за това, че упражни огромната си власт и започна да царуваш!
18Езичниците се бяха разгневили, но сега дойде твоят гняв. Настъпи времето да съдиш мъртвите и да възнаградиш своите слуги – пророците, святите ти хора и всички, които те почитат – ниско и високопоставени. Настъпи времето да унищожиш онези, които унищожават земята!“
19Тогава Божият храм в небето се разтвори и вътре в храма му се видя кивотът с неговия завет. И се явиха светкавици, тътен и гръмотевици, стана земетресение и заваля силна градушка.