Luke 7
1 Когато свърши да говори на хората, Исус влезе в Капернаум.
2 Там живееше един стотник, чийто слуга бе смъртно болен. Стотникът много обичаше слугата си.
3 Затова като чу за Исус, той изпрати при него няколко юдейски старейшини да го помолят да дойде и спаси живота на слугата му.
4 Старейшините отидоха при Исус и настойчиво го замолиха: „Стотникът заслужава да направиш това за него.
5 Той обича нашия народ и дори ни построи синагога. “
6 Исус тръгна с тях и вече бяха недалеч от къщата, когато стотникът изпрати при него приятели да му кажат: „Господи, не си прави труда, защото аз не съм достоен да влезеш под моя покрив.
7 Не дойдох лично при теб, защото считам себе си за недостоен, но ти само кажи и слугата ми ще оздравее.
8 Самият аз съм подвластен на други, а на мен са подчинени войниците ми. Като кажа на някой: «Иди!», той отива. Като заповядам на друг: «Ела!», той идва. На слугата си казвам: «Направи това!» и той го прави.“
9 Като чу тези думи, Исус се смая. Той се обърна и каза на множеството, което го следваше: „Казвам ви: такава вяра не съм срещал даже и в Израел.“
10 А хората, изпратени от стотника, се върнаха в къщата и видяха, че слугата е оздравял.
11 На следващия ден Исус се запъти към град Наин. С него вървяха учениците му и огромна тълпа хора.
12 Когато наближиха градската порта, изнасяха мъртвец, единствен син на майка-вдовица. Придружаваше я голямо множество от града.
13 Когато Господ я видя, сърцето му се изпълни със състрадание и той й каза: „Не плачи!“
14 После се приближи и докосна ковчега. Носачите спряха, а Исус каза: „Младежо, казвам ти: Стани!“
15 Мъртвият се надигна, седна и започна да говори, и Исус го върна на майка му.
16 Всички се изпълниха със страхопочитание и славеха Бога, като казваха: „Велик пророк се появи сред нас! Бог дойде да помогне на своя народ!“
17 Новината за Исус се разпространи из цяла Юдея и всички околни места.
18 Когато учениците на Йоан му разказаха всички тези неща, той повика при себе си двама от тях
19 и ги изпрати при Господа да попитат: „Ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?“
20 Двамата дойдоха при Исус и му казаха: „Йоан Кръстител ни изпрати при теб да те питаме: «Ти ли си Онзи, който трябваше да дойде, или да очакваме някой друг?»“
21 Точно тогава Исус излекува много хора от болести, недъзи и зли духове и върна зрението на много слепи.
22 Той отговори на Йоановите ученици: „Вървете и разкажете на Йоан това, което видяхте и чухте: слепи проглеждат, сакати прохождат, прокажени оздравяват, глухи прочуват, мъртви възкръсват и бедните чуват Благата вест.
23 Благословен е онзи, който може да ме приеме. “
24 След като пратениците на Йоан си тръгнаха, Исус започна да говори на тълпите за Йоан: „Какво излязохте да видите в пустинята? Тръстика, полюшвана от вятъра ли? Не?
25 Тогава какво излязохте да видите? Човек, облечен в хубави дрехи ли? Чуйте! Онези, които се обличат скъпо и живеят в разкош, ще намерите в дворците.
26 Така че какво излязохте да видите? Пророк ли? Да, и казвам ви: този човек е много повече от пророк.
27 Той е онзи, за когото е писано: «Чуй! Пред теб изпращам пратеника си, който ще подготви пътя за теб.»
28 Казвам ви: сред всички хора, родени някога, няма по-велик от Йоан. Но дори и най-незначителният в Божието царство е по-велик от него.“
29 Всички, които чуха Исус, дори и бирниците, се съгласиха, че Божието учение е добро, като се кръстиха с кръщението на Йоан.
30 Но фарисеите и законоучителите отхвърлиха Божията воля за тях, като отказаха да бъдат кръстени от него.
31 Исус продължи: „Какво да кажа за хората от това поколение? С какво да ги сравня?
32 Те са като деца, които седят на пазара и си подвикват едно на друго: «Свирехме ви весели песни, а вие не играхте! Пяхме погребални песни, а вие не плакахте!»
33 Дойде Йоан Кръстител, който не яде хляб и не пие вино, а вие казвате: «Той е обладан от демон!»
34 Дойде Човешкият Син, който яде и пие, а вие казвате: «Вижте го този! Лакомник и пияница! Приятел на бирници и грешници!»
35 Но мъдростта се доказва от тези, които я приемат.“
36 Един от фарисеите покани Исус да обядва с него. Исус влезе в къщата му и седна на масата.
37 Една грешница, която живееше в същия град, научи, че Исус се храни в къщата на фарисея и донесе алабастров съд с миро.
38 Тя застана зад Исус, в краката му и заплака, обливайки краката му със сълзи. След това ги избърса с косите си, целуна ги и изля мирото върху тях.
39 Като видя това, фарисеят, който беше поканил Исус, си каза: „Ако този човек наистина беше пророк, щеше да знае коя го докосва и що за жена е; щеше да знае, че е грешница.“
40 Исус се обърна към фарисея: „Симоне, искам да ти кажа нещо.“ Симон отвърна: „Говори, Учителю.“
41 Исус започна: „Двама души бяха длъжници на един и същи лихвар. Единият дължеше петстотин динария, а другият – петдесет.
42 И двамата обаче нямаха пари да си изплатят дълговете и затова лихварят благосклонно им ги опрости. Кой от тях ще обикне лихваря повече?“
43 Симон отговори: „Предполагам този, на когото е опростил по-голямата сума.“ „Прав си“ – каза му Исус.
44 След това, обръщайки се към жената, каза на Симон: „Виждаш ли тази жена? Когато влязох в дома ти, ти не ми даде вода да си измия краката. А тя изми краката ми със сълзите си и ги изсуши с косите си.
45 Ти не ме целуна, докато тя не престана да целува краката ми от момента, в който влязох тук.
46 Ти не помаза главата ми със зехтин, а тя помаза краката ми с миро.
47 Затова ти казвам: многобройните й грехове са простени. Ето защо тя обикна много. Този, на когото се прости малко, след това и обича малко.“
48 Исус се обърна към жената: „Греховете ти са простени.“
49 Гостите започнаха да говорят помежду си: „Кой е този, че и грехове да прощава?“
50 А Исус каза на жената: „Вярата ти те спаси. Върви си в мир.“