Luke 23
1 Тогава всички станаха и отведоха Исус при Пилат.
2 Там започнаха да го обвиняват: „Хванахме този човек да заблуждава народа ни, като му казва да не плаща данък на цезаря и нарича себе си Месията, цар.“
3 Тогава Пилат го попита: „Ти ли си царят на юдеите?“ Исус отговори: „Сам го казваш.“
4 Пилат се обърна към главните свещеници и тълпите: „Не виждам нищо лошо в този човек.“
5 Но те продължиха да настояват, като казваха: „С учението си той всява смут сред народа на цяла Юдея. Започна в Галилея, а сега дойде и тук.“
6 Като чу това, Пилат попита дали този човек е от Галилея.
7 Щом научи, че е от областта на Ирод, той го изпрати при Ирод, който също беше в Ерусалим по това време.
8 Като видя Исус, Ирод много се зарадва. Той беше чувал за него и от дълго време искаше да го види, защото се надяваше Исус да извърши някакво чудо пред очите му.
9 Ирод му задаваше много въпроси, но Исус мълчеше.
10 Главните свещеници и законоучителите стояха наоколо и яростно сипеха обвинения срещу него.
11 Ирод и войниците му също се отнасяха към Исус с презрение и му се подиграваха. Те го облякоха в царска мантия и го изпратиха обратно при Пилат.
12 В този ден Ирод и Пилат, които преди бяха врагове, станаха приятели.
13 Пилат събра главните свещеници, водачите и народа
14 и им каза: „Доведохте този човек при мен с обвинения, че заблуждава народа. Аз го разпитах тук, във ваше присъствие, и не открих никакви основания за обвиненията ви срещу него.
15 Ирод също го счита за невинен, защото го изпрати обратно при нас. Както виждате, той не е извършил нищо, което да заслужава смъртно наказание.
16 Затова ще го накажа и ще го пусна на свобода.“
17 [Всяка година на празника Пасха Пилат бе длъжен да им освобождава по един затворник.]
18 Но всички в един глас се развикаха: „Убий го! Освободи ни Варава!“
19 (Варава беше хвърлен в затвора за повдигане на бунт в града и за убийство.)
20 Пилат още веднъж се обърна към тях, защото искаше да освободи Исус.
21 Но те продължаваха да крещят: „Разпъни го на кръст! Разпъни го на кръст!“
22 За трети път Пилат им каза: „Какво престъпление е извършил? Не намирам никакво основание да го убия. Ще го накажа и после ще го освободя.“
23 Но хората продължиха да викат силно и да настояват Исус да бъде разпънат на кръст. Виковете им надделяха
24 и Пилат реши да изпълни молбата им.
25 Той освободи човека, когото искаха – този, който бе хвърлен в затвора за повдигане на бунт и за убийство – и им даде Исус да постъпят с него както намерят за добре.
26 Докато водеха Исус, войниците видяха един човек от Киринея на име Симон, който се връщаше от полето. Те го хванаха, сложиха кръста на гърба му и го накараха да го носи зад Исус.
27 След него вървеше голяма тълпа, сред която имаше жени, които се удряха в гърдите и го оплакваха.
28 Исус се обърна и им каза: „Не плачете за мен, дъщери на Ерусалим! Плачете за себе си и за децата си,
29 защото идва времето, когато хората ще кажат: «Благословени са тези, които не са раждали, и тези, които не са кърмили!»
30 След това ще кажат на планините: «Сринете се над нас!», а на хълмовете: «Скрийте ни!»
31 Щом хората постъпват така, когато живеят добре, какво ли ще стане, когато настъпят трудни дни?“
32 Изведоха и двама престъпници, които щяха да бъдат убити с Исус.
33 Когато стигнаха мястото, наречено Лобно, войниците го разпънаха заедно с престъпниците. Единия изправиха от дясната, а другия – от лявата му страна.
34 Исус каза: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат.“ А войниците хвърлиха жребий, за да си разделят дрехите му.
35 Хората стояха и гледаха, а водачите се подиграваха на Исус, като казваха: „Нали спасяваше другите! Нека спаси и себе си, ако е Месията, Божият избраник!“
36 Войниците също му се присмиваха. Приближиха се към него, предложиха му винен оцет
37 и казаха: „Ако ти си царят на юдеите, спаси себе се!“
38 А над него имаше надпис: „ТОВА Е ЦАРЯТ НА ЮДЕИТЕ.“
39 Единият от престъпниците, увиснали на кръста, го обиждаше: „Нали си Месията? Спаси себе си и нас!“
40 Но другият го смъмри и каза: „Страх от Бога нямаш ли! Та ти си със същата присъда.
41 Ние обаче сме наказани справедливо и си получаваме заслуженото, а той не е направил нищо лошо.“
42 А после се обърна към Исус: „Исусе, спомни си за мен, когато започнеш да царуваш!“
43 Исус му каза: „Истина ти казвам: днес ще бъдеш с мен в рая.“
44 Беше около пладне, но мрак покри цялата земя до три часа следобед.
45 Слънцето спря да свети. Завесата в храма се раздра на две.
46 Исус извика високо: „Отче, в твоите ръце предавам духа си!“ и издъхна.
47 Когато стотникът видя станалото, той прослави Бога и каза: „Този човек наистина бе праведен!“
48 А всички хора, струпали се да наблюдават зрелището, видяха какво стана и започнаха да се разотиват покрусени.
49 Всички познати на Исус, както и жените, които го следваха от Галилея, стояха на разстояние и наблюдаваха.
50 Там беше и един човек от юдейския град Ариматея, който се казваше Йосиф. Той беше добър и благочестив човек, който очакваше Божието царство.
51 Йосиф беше член на Съвета, но не беше съгласен с тяхното решение и действие.
52 Той отиде при Пилат и поиска тялото на Исус.
53 Свали го от кръста, пови го в ленено платно и го положи в една гробница, изсечена в скала, където още никой не беше погребван.
54 Това стана в Подготвителния ден и съботата наближаваше.
55 Жените, които бяха дошли с Исус от Галилея, тръгнаха след Йосиф. Те видяха гроба и как беше положено тялото.
56 След това си отидоха и приготвиха благоухания и миро. В събота почиваха според заповедта.