Luke 19
1 Исус минаваше през Eрихон.
2 В този град имаше един богат човек на име Закхей. Той беше началник на бирниците.
3 Закхей се опитваше да зърне Исус, но не можеше поради ниския си ръст и насъбралата се тълпа.
4 Затова изтича напред до място, откъдето Исус щеше да мине, и се покатери на едно смокиново дърво, за да го види.
5 Когато стигна до това място, Исус погледна нагоре, видя Закхей и му каза: „Закхей, слизай бързо, защото днес трябва да отседна в дома ти.“
6 Закхей бързо слезе от дървото и с радост прие Исус в къщата си.
7 Всички хора видяха това и започнаха да роптаят: „Вижте само къде ще отседне – при един грешник!“
8 Тогава Закхей се изправи и каза на Господа: „Ето, Господи! Половината от имота си ще дам на бедните. Ако съм ограбил някого, ще му заплатя четирикратно.“
9 Исус му каза: „Днес този дом получи спасение, понеже и този човек е син на Авраам.
10 Защото Човешкият Син дойде да търси и спаси изгубеното.“
11 Исус наближаваше Ерусалим. Някои хора мислеха, че Божието царство ще настъпи веднага.
12 Затова Исус им разказа следната притча: „Един благородник отишъл в далечна страна, за да бъде коронясан за цар, след което да се върне и управлява народа си.
13 Той извикал десет от слугите си, дал им десет мнаси и им заръчал: «Търгувайте с парите, докато се върна.»
14 Гражданите мразели този човек и изпратили след него пратеници да кажат, че не го искат за цар.
15 Но той станал цар, върнал се в страната си и повикал слугите си, на които бил дал пари, за да узнае кой какво е спечелил.
16 Дошъл първият слуга и казал: «С твоята мнаса, господарю, спечелих още десет.»
17 «Браво!» – отговорил царят. «Ти си добър слуга. И понеже си бил верен в малкото, поверявам ти управлението на десет града.»
18 Тогава дошъл вторият слуга и казал: «С твоята мнаса, господарю, спечелих още пет.»
19 «Поверявам ти управлението на пет града» – отвърнал царят.
20 Дошъл и третият слуга и казал: «Господарю, ето твоята мнаса. Аз я увих в кърпа и я скрих,
21 защото се страхувах от теб. Знаех, че си суров човек и взимаш каквото не си спечелил, и жънеш каквото не си сял.»
22 Тогава царят му отговорил: «Със собствените ти думи ще те съдя. Ти си зъл слуга! Казваш, че си знаел, че съм суров, че взимам каквото не съм спечелил и жъна каквото не съм сял.
23 Защо тогава не вложи парите ми в банката, за да си ги получа сега с лихвите?»
24 А на стоящите наоколо хора царят казал: «Вземете му мнасата и я дайте на онзи слуга, който е спечелил десет мнаси.»
25 Те му казали: «Но, господарю, той вече има десет мнаси.»
26 Царят отвърнал: «Казвам ви: всеки, който има, ще получи още, а на онзи, който няма, ще се отнеме и малкото, което има.
27 А сега, къде са хората, които не ме искаха за цар? Доведете ги и ги убийте пред очите ми!»“
28 След като каза тези неща, Исус тръгна напред, изкачвайки се към Ерусалим.
29 Когато наближи градовете Витфагия и Витания недалеч от хълма, наречен Елеонска планина, Исус изпрати напред двама от учениците си.
30 Той им каза: „Идете в онова село отсреща. Като влезете в него, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал. Отвържете го и го доведете тук.
31 Ако някой ви попита защо отвързвате магарето, отговорете така: «Господ има нужда от него.»“
32 Учениците влязоха в града и намериха всичко така, както им беше казал Исус.
33 Когато отвързваха магаренцето, стопаните му попитаха: „Защо отвързвате магаренцето?“
34 Тогава учениците отговориха: „Господ има нужда от него.“
35 Те отведоха магаренцето при Исус, метнаха връхните си дрехи на гърба на животното и качиха Исус отгоре.
36 Докато той яздеше, хората постилаха пред него връхните си дрехи.
37 Виждайки го да се приближава, цялото множество ученици се събра в подножието на Елеонската планина и всички радостни започнаха гръмогласно да прославят Бога за всички чудеса, които бяха видели:
38 „«Благословен да бъде царят, който идва в името на Господа!» Мир на небето и слава във висините!“
39 Някои от намиращите се сред тълпата фарисеи казаха на Исус: „Учителю, заповядай на учениците си да престанат.“
40 А Исус им отговори: „Казвам ви: ако те млъкнат, камъните ще завикат!“
41 Когато наближи и видя града, Исус заплака за него
42 и каза: „Как бих искал днес да узнаеш какво ще ти донесе мир! Но сега това е скрито от очите ти.
43 Ще дойдат дни, когато враговете ти ще издигнат стена около теб и ще те обградят от всички страни.
44 Те ще те сринат до основи и ще избият жителите ти. Камък върху камък няма да остане, защото не позна времето, когато Бог те посети.“
45 Исус влезе в храма и започна да гони хората, които търгуваха вътре.
46 Той каза: „Писано е: «Моят дом ще бъде дом на молитва», а вие го превърнахте в «свърталище на разбойници».“
47 Всеки ден Исус поучаваше в храма. Главните свещеници, законоучителите и водачите на народа търсеха начин да го убият,
48 но не знаеха как да го направят, защото хората възторжено поглъщаха всяка негова дума.