1Исус каза на учениците си: „Неща, които изкушават хората да извършат грях, неизбежно ще дойдат, но горко на онзи, чрез когото дойдат.
2За него би било по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето, отколкото да изкуши някого от тези малките да съгреши.
3Затова внимавайте какво правите! Ако брат ти съгреши, порицай го и ако съжали, прости му.
4И ако в един ден ти причини зло седем пъти и след това седем пъти ти каже: «Съжалявам», прости му.“
5Тогава апостолите казаха на Господа: „Дай ни повече вяра.“
6Господ им отговори: „Ако имате вяра колкото синапено зрънце, можете да заповядате на тази черница: «Изкорени се и се засади в морето!» и тя ще ви се подчини.“
7„Ако някой от вас има слуга, който му оре земята или пасе овцете, ще му каже ли веднага като се върне от полето: «Влизай и сядай да ядеш»?
8Не, разбира се! По-скоро ще му каже: «Приготви ми вечерята, сложи си престилката и ми прислужвай, докато ям и пия. След това можеш и ти да ядеш и пиеш.»
9Нима ще благодари на слугата за това, че е изпълнил заповедта му?
10Същото е и с вас. Когато изпълните всичко, което ви е било заповядано, кажете: «Ние сме само едни слуги. Не заслужаваме благодарност. Просто изпълнихме дълга си.»“
11На път за Ерусалим Исус минаваше по границата между Самария и Галилея.
12Когато влизаше в едно село, го срещнаха десет души, болни от проказа. Те стояха на разстояние
13и викаха: „Исусе! Господарю! Смили се над нас!“
14Когато ги видя, Исус им каза: „Идете и се покажете на свещениците.“ Докато вървяха към свещениците, те оздравяха.
15Но един от тях, веднага щом видя, че е излекуван, се върна при Исус, възхвалявайки Бога със силен глас,
16хвърли се в краката му и му благодари. Този човек беше самарянин.
17Исус отговори: „Десет души бяха излекувани. Къде са останалите девет?
18Единствено този чужденец ли се върна да благодари на Бога?“
19После му каза: „Стани и си върви. Вярата ти те излекува.“
20Веднъж фарисеите попитаха Исус: „Кога ще дойде Божието царство?“ Исус отговори: „Божието царство не идва по видим начин.
21Хората няма да кажат «Виж, тук е!» или «Там е!», защото Божието царство е във вас.“
22А на учениците си Исус каза: „Ще дойде време, когато ще копнеете да видите поне един от дните на Човешкия Син, но няма да можете.
23Хората ще ви казват: «Виж, там е!» или «Виж, тук е!», но не отивайте и не ги следвайте.“
24„Защото в деня на своето завръщане Човешкият Син ще бъде като светкавицата, която блясва и озарява небето от край до край.
25Но преди това той трябва да понесе много страдания и да бъде отхвърлен от това поколение.
26Когато дойде Човешкият Син, ще бъде както беше по времето на Ной:
27хората ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, в който Ной влезе в кораба. После дойде потопът и унищожи всички.
28Същото беше и по времето на Лот – хората ядяха и пиеха, купуваха и продаваха, засаждаха и строяха.
29Но в деня, в който Лот напусна Содом, от небето се изсипа огън и жупел и погуби всички.
30Така ще бъде и в деня, в който Човешкият Син дойде отново.“
31„В онзи Ден, ако човек е на покрива на къщата си, не трябва да слиза, за да си прибере отвътре вещите. Който е на полето, не трябва да се връща –
32спомнете си какво се случи с жената на Лот!
33Който се опита да запази живота си, ще го изгуби, а който изгуби живота си, ще го съхрани.
34Казвам ви, че тогава двама души ще споделят едно легло през нощта: единият ще бъде взет, а другият – оставен.
35Две жени ще мелят зърно заедно: едната ще бъде взета, а другата – оставена.“
36[]
37Учениците попитаха Исус: „Къде ще стане това, Господи?“ Той им отговори: „Където е трупът, там ще се съберат и лешоядите.“