Hebrews 8
1 Същността на това, което говорим, е, че имаме такъв първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата
2 и служи в Най-Святото Място в истинската скиния, издигната от Господа, а не от човек.
3 Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви, така че и нашият първосвещеник трябваше да има нещо, което да принесе.
4 Ако живееше на земята, той нямаше да бъде дори свещеник, защото вече има свещеници, които принасят даровете, изисквани от закона.
5 Тяхната служба е само подобие или сянка на небесните неща. Затова Бог предупреди Моисей, когато той се готвеше да издигне скинията: „Постарай се да направиш всичко по образеца, който ти беше показан в планината.“
6 Но Исус бе поставен на служба, която далеч превъзхожда тяхната, точно както новият завет, чийто посредник е той, далеч превъзхожда стария и се основава на обещания за по-добри неща.
7 Ако първият завет беше без недостатъци, нямаше да се търси друг, който да го замени.
8 Но Бог обвини хората с думите: „Виж! Идва времето, казва Господ, когато ще сключа нов завет с народа на Израел и народа на Юда.
9 Той няма да е като онзи завет, който сключих с предците им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египет, защото те не останаха верни на моя завет и аз се отвърнах от тях, казва Господ.
10 Това е заветът, който ще сключа с народа на Израел след онези дни, казва Господ. В умовете им ще вложа законите си и върху сърцата им ще ги напиша. Аз ще бъда техният Бог и те ще бъдат моят народ.
11 И няма да е нужно вече никой да учи своя съгражданин или сънародник и да му казва: «Познай Господа!», защото всички ще ме познават – от най-ниско до най-високопоставения.
12 Ще им простя всички злодеяния и никога вече няма да си спомня греховете им.“
13 Бог нарече този завет „нов“, като с това призна първия за стар, а всичко, изживяло времето си и вече остаряло, скоро изчезва.