1Същността на това, което говорим, е, че имаме такъв първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата
2и служи в Най-Святото Място в истинската скиния, издигната от Господа, а не от човек.
3Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви, така че и нашият първосвещеник трябваше да има нещо, което да принесе.
4Ако живееше на земята, той нямаше да бъде дори свещеник, защото вече има свещеници, които принасят даровете, изисквани от закона.
5Тяхната служба е само подобие или сянка на небесните неща. Затова Бог предупреди Моисей, когато той се готвеше да издигне скинията: „Постарай се да направиш всичко по образеца, който ти беше показан в планината.“
6Но Исус бе поставен на служба, която далеч превъзхожда тяхната, точно както новият завет, чийто посредник е той, далеч превъзхожда стария и се основава на обещания за по-добри неща.
7Ако първият завет беше без недостатъци, нямаше да се търси друг, който да го замени.
8Но Бог обвини хората с думите: „Виж! Идва времето, казва Господ, когато ще сключа нов завет с народа на Израел и народа на Юда.
9Той няма да е като онзи завет, който сключих с предците им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа от Египет, защото те не останаха верни на моя завет и аз се отвърнах от тях, казва Господ.
10Това е заветът, който ще сключа с народа на Израел след онези дни, казва Господ. В умовете им ще вложа законите си и върху сърцата им ще ги напиша. Аз ще бъда техният Бог и те ще бъдат моят народ.
11И няма да е нужно вече никой да учи своя съгражданин или сънародник и да му казва: «Познай Господа!», защото всички ще ме познават – от най-ниско до най-високопоставения.
12Ще им простя всички злодеяния и никога вече няма да си спомня греховете им.“
13Бог нарече този завет „нов“, като с това призна първия за стар, а всичко, изживяло времето си и вече остаряло, скоро изчезва.