1Искам да кажа, че докато наследникът е още дете, той по нищо не се отличава от един роб, макар и да е господар на всичко.
2Той е подвластен на настойници и попечители, докато не дойде времето, определено от неговия баща.
3Така и ние, когато бяхме „деца“, робувахме на елементите на този свят.
4Но щом дойде времето, Бог изпрати Сина си, който се роди от жена и живя според закона,
5за да освободи всички, които се намираха под властта на закона, и за да бъдем осиновени като Божии деца.
6Тъй като сте негови деца, Бог изпрати Духа на Сина си в сърцата ви и той вика: „Авва, Отче!“
7Така ти вече не си роб, а Божие дете. И понеже си негово дете, Бог те е направил и свой наследник.
8По-рано, когато не познавахте Бога, вие служехте на лъжливи богове.
9А сега, когато го познавате (или по-скоро сега, когато Бог ви познава), защо се връщате към онези слаби и безполезни елементи, на които отново се опитвате да робувате?
10Спазвате специални дни, месеци, сезони и години.
11Боя се за вас! Страхувам се, че целият ми труд е бил напразен.
12Братя и сестри, умолявам ви: станете като мен, защото и аз бях като вас. Никога не сте ми причинили злина.
13Знаете, че бях болен, когато за първи път дойдох при вас и ви проповядвах Благата вест.
14Въпреки че моето състояние бе голямо бреме за вас, вие не ме презряхте и не се отвратихте, а ме приехте като Божий ангел, така, сякаш бях самият Христос Исус!
15Къде остана щастието ви? Защото аз съм свидетел, че ако можехте, щяхте да извадите собствените си очи и да ми ги дадете.
16Нима ви станах враг, като ви казах истината?
17Тези, които искат да следвате закона, проявяват интерес към вас с лоши намерения. Те се опитват да ви отделят от мен, за да проявите интерес към тях.
18Добре е някой да мисли за вас, но когато е за добро и не само когато аз съм помежду ви.
19Деца мои, заради вас още веднъж преживявам родилните болки и ще бъде така, докато не станете като Христос.
20Бих искал сега да съм с вас и да ви говоря по друг начин, защото не зная какво да ви правя.
21Кажете ми вие, които искате да следвате закона: нима не чувате какво казва законът?
22Той казва, че Авраам имал двама сина – един от робиня и един от свободна жена.
23Синът от робинята бил роден по обикновения, човешки начин, а синът от свободната жена – според Божието обещание.
24Това има преносно значение. Двете жени представляват два завета. Единият бе от планината Синай и сложи началото на род, обречен на робство. Агар олицетворява този завет.
25Тя въплъщава планината Синай в Арабия и е образ на земния Ерусалим, защото е в робство заедно с децата си.
26Но божественият Ерусалим – нашата майка – е свободен.
27Защото Писанието казва: „Радвай се, бездетна, която не си раждала. Възкликни с радостен вик ти, която не си страдала в родилни болки, защото децата на изоставената жена са по-многобройни от децата на тази, която има съпруг.“
28Вие, братя и сестри, също като Исаак сте родени според Божието обещание.
29Но и сега, както и тогава, роденият по естествения начин преследва родения чрез силата на Духа.
30А какво казва Писанието? „Отпрати тази робиня и сина й, защото синът на робинята няма да бъде наследник със сина на свободната жена.“
31Следователно, братя и сестри, ние не сме деца на робинята, а на свободната жена.