1След пет дни в Кесария пристигнаха първосвещеникът Анания, няколко старейшини и един адвокат на име Тертил. Те дойдоха, за да изложат пред управителя обвиненията си срещу Павел.
2Като извикаха Павел, Тертил започна обвинителната си реч, обръщайки се към управителя: „Достопочтени Феликс, благодарение на теб се радваме на мир. Твоята прозорливост позволи да се извършват нужните реформи сред народа ни.
3Винаги и навсякъде с дълбока признателност приемаме тези неща.
4За да не отнемаме повече от времето ти, благоволи да чуеш нашето кратко обвинение.
5Този човек е размирник, бунтува юдеите от цял свят и е водач на сектата на назаряните.
6Той дори се опита да оскверни храма, но ние го заловихме. [Искахме да го съдим според нашия закон,
7но хилядникът Лисий дойде и със сила го измъкна от ръцете ни.
8Той заповяда на хората, които го обвиняват, да дойдат пред теб.] Разпитай го и сам ще можеш да научиш всичко, в което го обвиняваме.“
9Останалите юдеи го подкрепиха и потвърдиха, че всичко това е вярно.
10Управителят направи знак на Павел да говори и той каза: „Зная, че от дълго време си съдия на този народ и затова с радост ще се защитавам пред теб.
11Както сам можеш да се увериш, аз отидох на поклонение в Ерусалим преди не повече от дванадесет дни.
12Тези юдеи не са ме заварили нито да споря с някого в храма, нито пък да подстрекавам хората към бунт в синагогите или където и да е другаде в града.
13Те не могат да докажат обвиненията, които отправят към мен сега.
14Изповядвам пред теб това: служа на Бога на предците ни според Пътя, който те наричат секта. Вярвам във всичко, което казва законът и което е написано в книгите на пророците.
15Споделям същата надежда в Бога, която имат и те – надеждата, че ще има възкресение и за праведните, и за неправедните.
16Затова правя всичко възможно съвестта ми пред Бога и пред хората винаги да е чиста.
17След като отсъствах няколко години, аз дойдох в Ерусалим да донеса на своя народ благотворителни дарове и да принеса жертви.
18Докато вършех това, пречистен според обичаите, те ме намериха в храма. Нямаше тълпа, нито безпорядък.
19Няколко юдеи от Азия бяха там – те трябваше да застанат пред теб и да предявят обвинения, ако имаха нещо против мен.
20Или нека тези тук да кажат откриха ли някакво прегрешение, когато се изправих пред Синедриона в Ерусалим.
21Освен ако намерят за грешно единствено онова, което казах високо, когато застанах сред тях: «Днес ме съдите, защото вярвам във възкресението на мъртвите.»“
22Тъй като знаеше доста за Пътя, Феликс прекъсна делото и каза: „Ще взема решение по твоя случай, когато дойде хилядникът Лисий.“
23Той заповяда на стотника да държи Павел под стража, но не много строго, и да не пречи на приятелите му да се грижат за него.
24След няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, по произход юдейка, и изпрати да доведат Павел. Феликс чу от него за вярата в Христос Исус.
25Но когато Павел заговори за праведност, за въздържание и за идващия съд, Феликс се изплаши и каза: „Засега си върви. Когато намеря време, ще те повикам.“
26Същевременно той се надяваше, че Павел ще му даде подкуп и затова често го викаше и разговаряше с него.
27След две години на мястото на Феликс за управител беше назначен Порций Фест. Понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в затвора.