Acts 22
1 „Братя и бащи, изслушайте думите, с които искам да се защитя пред вас.“
2 Когато го чуха да им говори на арамейски език, те се смълчаха още повече. Тогава той каза:
3 „Аз съм юдеин, родом от киликийския град Тарс, но отраснах тук, в този град. Учих при Гамалиил и грижливо бях възпитан според закона на нашите предци. Ревностно служех на Бога, точно както вие сега му служите.
4 Гонех до смърт онези, които следваха Пътя. Арестувах мъже и жени и ги хвърлях в затвора.
5 Това могат да потвърдят и първосвещеникът, и целият съвет на старейшините. От тях получих писма за братята в Дамаск и заминах, за да заловя местните вярващи и да ги доведа в Ерусалим, където да бъдат наказани.
6 Ето какво се случи с мен: по пътя за Дамаск, около обяд, когато наближавах града, ярка светлина от небето засия около мен.
7 Паднах на земята и чух глас, който ми каза: «Савле, Савле, защо ме преследваш?»
8 А аз попитах: «Кой си ти, Господи?» и гласът отговори: «Аз съм Исус от Назарет, когото ти преследваш.»
9 Онези, които бяха с мен, видяха светлината, но не чуха гласа на този, който ми говореше.
10 Аз попитах: «Какво да направя, Господи?» и Господ ми отговори: «Стани и иди в Дамаск. Там ще ти кажат всичко, което ти е отредено да извършиш.»
11 Тъй като ярката светлина ме беше ослепила, моите спътници ме поведоха за ръка и така влязох в Дамаск.
12 Там имаше един благочестив човек на име Анания. Той строго спазваше закона и всички юдеи в града го уважаваха.
13 Той дойде и застана до мен, а после каза: «Братко Савле, прогледни!» Аз начаса прогледнах и го видях.
14 Анания ми каза: «Богът на нашите предци те избра да познаеш волята му, да видиш Праведника и да чуеш думи от устата му.
15 Ти ще свидетелстваш за него пред всички хора и ще разказваш какво си видял и чул.
16 А сега не се бави повече, стани, кръсти се и се очисти от греховете си, като призовеш името му.»
17 Когато се върнах в Ерусалим, веднъж, докато се молех в храма, изпаднах в транс
18 и ми се яви Исус, който ми каза: «Побързай и незабавно напусни Ерусалим, защото хората тук няма да приемат свидетелството ти за мен.»
19 Аз отговорих: «Господи, тези хора знаят, че обикалях синагогите, като хвърлях в затвора и биех онези, които вярваха в теб.
20 Знаят, че когато се проля кръвта на Стефан, твоя свидетел, аз бях там, гледах одобрително и пазех дрехите на онези, които го убиваха.»
21 Но той ми каза: «Върви! Ще те изпратя далеч, при езичниците. »“
22 Юдеите, които дотогава го слушаха, след тези негови думи започнаха да викат: „Убийте го! Премахнете го от лицето на земята! Такъв човек не трябва да живее!“
23 Те крещяха, мятаха палтата си и хвърляха прах във въздуха.
24 Хилядникът заповяда да отведат Павел в казармите, да го набият с камшик и да го разпитат, за да разберат защо всички така крещят срещу него.
25 Но когато започнаха да го вързват, за да го бичуват, Павел каза на стотника, който стоеше наблизо: „Нима законът разрешава римски гражданин да бъде бичуван без съд и присъда?“
26 Като чу това, стотникът отиде при хилядника и му каза: „Какво се каните да направите? Този човек е римски гражданин!“
27 Хилядникът дойде при Павел и го попита: „Кажи ми, ти наистина ли си римски гражданин?“ „Да“ – отвърна Павел.
28 Хилядникът каза: „Аз платих доста, за да стана римски гражданин.“ „А аз съм такъв по рождение“ – отговори Павел.
29 Онези, които се готвеха да го разпитват, веднага се отдръпнаха. Хилядникът се изплаши, щом разбра, че е вързал римски гражданин.
30 На другия ден, воден от желанието да разбере в какво точно юдеите обвиняват Павел, хилядникът заповяда на главните свещеници и на всички членове на Синедриона да дойдат. После махна оковите на Павел, доведе го и го изправи пред тях.