1Затова, като имаме това служение по Божията милост, ние не се отчайваме,
2а сме решили да не вършим никакви тайни и срамни дела. Ние не използваме измами, нито изопачаваме Божието послание, а по-скоро ясно изявяваме истината, така че всеки да знае в сърцето си какви хора сме пред Бога.
3И ако Благата вест, която проповядваме, е неясна, то това е така само за онези, които вървят към гибел.
4Богът на този свят е заслепил умовете на невярващите, за да не могат да видят светлината на Благата вест за славата на Христос, който е Божият образ.
5Ние не проповядваме себе си, а ви учим, че Исус Христос е Господ и че ние сме ваши слуги заради Исус.
6Защото Богът, който е казал: „Светлината ще изгрее от мрака“, е същият, който изгря в сърцата ни, за да познаем Божията слава в лицето на Исус Христос.
7Ние имаме това съкровище, но сме само като глинени делви, в които то се пази, за да стане ясно, че надминаващата всички останали сила идва не от нас, а от Бога.
8Непрекъснато ни постигат всякакви беди, но не сме сломени; в безизходица сме, но успяваме да намерим изход;
9преследвани сме, но Бог не ни изоставя; повалят ни, но не загиваме.
10Винаги носим в телата си смъртта на Исус, за да се види ясно в тях и животът му.
11Ние, живите, непрекъснато сме излагани на смърт заради Исус, за да се види ясно неговият живот в нашите смъртни тела.
12Следователно смъртта работи в нас, а животът – във вас.
13Но ние имаме същата вяра, за която Писанието казва: „Повярвах, затова говорих.“ Ние също вярваме, затова и говорим,
14защото знаем, че Онзи, който възкреси Господ Исус, ще възкреси и нас както Исус и заедно с вас ще ни изправи пред него.
15Всичко става заради вас, за да може Божията благодат да достигне до все повече и повече хора и да доведе до изобилни благодарствени молитви в прослава на Бога.
16Ето защо ние не се отчайваме и въпреки че външно стареем и отслабваме, вътрешно се подновяваме с всеки изминал ден.
17Нашите краткотрайни и нищожни скърби ни носят вечна слава, която е несравнимо по-голяма от тях.
18Ние съсредоточаваме вниманието си не върху онова, което може да се види, а върху онова, което не може да се види, защото видимото е преходно, а невидимото – вечно.