1А сега за храната, принесена в жертва на идоли: знаем, че „всички имаме знание“. Но знанието възгордява, а любовта укрепява.
2Ако някой мисли, че знае нещо, той не знае нищо така, както трябва да го знае.
3Но ако някой обича Бога, Бог го познава.
4И така, по въпроса за храната, принесена в жертва на идоли – знаем, че истински идол в света не съществува и че Бог е само един.
5И въпреки че и на небето, и на земята има много „богове“, както хората ги наричат (а наистина има много „богове“ и много „господари“),
6за нас има само един Бог – Отец, от когото идва всичко и за когото живеем, и има само един Господ – Исус Христос, чрез когото съществува всичко и чрез когото живеем.
7Но не всички хора знаят това. Някои доскоро се покланяха на идоли и когато ядат месо, принесено в жертва, гледат на него като на посветено на идол и слабата им съвест се осквернява.
8Но храната не ни приближава към Бога и нито губим, ако не ядем, нито печелим, ако ядем.
9Само внимавайте това ваше право да не стане причина слабите да паднат.
10Защото ако някой, който е слаб, види теб, който имаш знание, да ядеш в езически храм, няма ли съзнанието на слабия да го насърчи до такава степен, че да започне да яде месото, принесено в жертва на идоли?
11Слабият ще бъде погубен заради твоето знание, същият твой брат, за когото Христос умря!
12И така, съгрешавайки спрямо своите братя и сестри, като ги карате да извършат нещо, противно на слабата им съвест, вие съгрешавате спрямо Христос.
13Затова, ако храната изкушава моя брат да съгреши, никога няма да ям месо, за да не го изкушавам да съгреши.