1Тогава пак като подигнах очите си видях, и ето летящ свитък.
2И рече ми: Що виждаш? И отговорих: Виждам летящ свитък, дълъг двадесет лакти, и широк десет лакти.
3И рече ми: Това е проклетията, която се простира по лицето на цялата страна; защото всеки, който краде, ще се изтреби, както [се пише] в него от едната страна, и всеки, който се кълне [лъжливо] ще се изтреби, както [се пише] в него от другата страна.
4Аз ще я направя да излезе, и тя ще влезе в къщата на крадеца и в къщата на кълнещия се лъжливо в Моето име; и като пребъдва всред къщата му ще я разори, както дърветата й, така и камъните й.
5Тогава ангелът, който говореше с мене, излезе та ми рече: Подигни очите си та виж що е това, което излиза.
6И рекох: Що е това? А той каза: Това, което излиза, е ефа. Каза още: Това ги представлява, [каквито са], по цялата земя;
7(и, ето, един талант олово се вдигаше); и ето една жена седяща всред ефата.
8Рече още: Това е нечестието. И хвърли я всред ефата; после хвърли оловената теглилка в устата на ефата.
9Тогава, като подигнах очите си видях, и, ето, излизаха две жени, които летяха като вятър; защото имаха крила като крила на щъркел; и дигнаха ефата между земята и небето.
10Тогава рекох на ангела, който говореше с мене: Къде занасят те ефата?
11И рече ми: За да построят за нея къща в земята Сенаар; и когато се приготви, тя ще бъде поставена там на своето място.