1Дано ми беше ти като брат, Който е сукал от гърдите на майка ми! Когато те намерех вън щях да те целуна, Да! и никой не щеше да ме презре.
2Взела бих те и завела В къщата на майка си, за да ме научиш; Напоила бих те с подправено вино И със сок от наровете си.
3Левицата му би била под главата ми, И десницата му би ме прегърнала.
4Заклевам ви, ерусалимски дъщери, Да не възбудите нито да събудите любовта [ми], Преди да пожелае.
5Коя е тая, която идва от пустинята Опираща се на възлюбения си? Аз те събудих под ябълката; Там те роди майка ти, Там [те] роди родителката ти.
6Положи ме като печат на сърцето си, Като печат на мишцата си; Защото любовта е силна като смъртта. Ревността е остра като преизподнята, Чието святкане е святкане огнено, пламък най-буен.
7Много води не могат угаси любовта, Нито реките могат я потопи; Ако би дал някой целия имот на дома си за любовта, Съвсем биха го презряли.
8Ние имаме малка сестра, и тя няма гърди. Що да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?
9Ако бъде стена ще съградим на нея сребърни укрепления; И ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.
10Аз съм стена, и гърдите ми са като стълбовете [й]; Тогава бях пред очите му като една, която е намерила благоволение.
11Соломон имаше лоза във Ваалхамон; Даде лозето на наематели; За плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
12Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт; Хилядата [нека са] на тебе Соломоне, И двеста на ония, които пазят плода му.
13О ти, която седиш в градините, Другарите внимават на гласа ти; Дай ми [и аз] да го чуя.
14Бързай, възлюбени мой, И бъди като сърне или еленче Върху планините на ароматите.