1Где е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсим и ние с тебе?
2Моят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите, За да пасе в градините и да бере крем.
3Аз съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой; Той пасе [стадото си] между кремовете.
4Хубава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като [войска] със знамена.
5Отвърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;
6Зъбите ти са като стадо овце възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,
7Челото ти под булото е Като част от нар.
8Има шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;
9[Но] една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителката си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те [я] похвалиха.
10Коя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като [войска] със знамена?
11Слязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И да ли са цъфнали наровете.
12Без да усетя, ожидането ми ме постави [Между] колесниците на благородните ми люде.
13Върни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!