1След това, свекърва й Ноемин й рече: Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш?
2И сега, не е ли от нашия род Вооз, с чиито момичета беше ти? Ето, тая нощ той вее ечемика на гумното.
3Умий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното; но да се не покажеш на човека, догде не е свършил яденето и пиенето си.
4И като си ляга, забележи мястото гдето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що трябва да направиш.
5А тя й рече: Всичко, що ми казваш, ще сторя.
6И тъй слезе на гумното, та стори всичко, що й заповяда свекърва й.
7А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката от нозете му и легна.
8И около среднощ човекът се стресна и обърна; и, ето, жена лежеше при нозете му.
9И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си[ ми] близък сродник.
10А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати.
11И сега, дъщерьо, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена.
12И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник по-близък от мене.
13Остани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава [заклевам се] в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук.
14И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознава човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното.
15Рече още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест [мери] ечемик, та го натовари на нея; и тя си отиде в града.
16И като дойде при свекърва си, тя й каза: Що ти [стана], дъщерьо моя. И тя й разправи всичко, що й стори човекът.
17Каза още: Даде ми тия шест [мери] ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си.
18А тя рече: Седни, дъщерьо моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата [още] днес.