1И видях в десницата на седящия на престола книга, написана отвътре и отвън запечатана със седем печата.
2И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?
3И никой, нито на небето, нито на земята, [нито под земята], не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.
4И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа.
5Но един от старците ми каза: "Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, [който е] Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да [разпечата] нейните седем печата."
6И видях между престола и четирите живи същества между [тях и] старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.
7И то дойде та взе [книгата] из десницата на седящия на престола.
8И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.
9И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога [човеци] от всяко племе, език, люде и народ
10и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.
11И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди):
12и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.
13И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето [да бъде] благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.
14И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се поклониха.