1И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълбове.
2И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята,
3извика с висок глас, като [когато] рикае лъв; и когато извика, седемте гръмове издадоха своите гласове.
4И след като седемте гръмове издадоха [своите гласове], аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гръмове, и недей го писа.
5А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето,
6и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене,
7но [че] в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на Своите слуги, пророците.
8И гласът, който чух от небето, проговори пак на мене, като рече: Иди, вземи разгънатата книга, що е в ръката на ангела, който стои на морето и на земята.
9Отидох, прочее, при ангела, та му рекох да ми даде книжката. И каза ми: Вземи и я изяж; и в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
10И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.
11Тогава ми се каза: Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.