1(По слав. 83). За първия певец, на гетския инструмент, псалом на Кореевите потомци. Колко са мили Твоите обиталища Господи на силите!
2Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; Сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог.
3Дори врабчето си намира жилище, И лястовицата гнездо за себе си гдето туря пилетата си, При Твоите олтари, Господи на Силите, Царю мой и Боже мой.
4Блажени ония, които живеят в Твоя дом; Те всякога ще Те хвалят. (Села).
5Блажени ония човеци, чиято сила е в Тебе. В чието сърце са пътищата към [Твоя дом].
6Минаващи през долината на плача, Те я преобръщат на място на извори; И есенният дъжд [я] покрива с благословения.
7Те отиват от сила в сила; Всеки от тях се явява пред Бога в Сион.
8Господи Боже на Силите, послушай молитвата ми. Приклони ухо, Боже Яковов. (Села).
9Боже, щите наш, виж, И погледни в лицето на Твоя помазаник.
10Защото един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди [други дни]; Предпочел бих да стоя на прага в дома на моя Бог, Отколкото да живея в шатрите на нечестието.
11Защото Господ Бог е слънце и щит; Господ ще даде благодат и слава; Няма да лиши от никакво добро ходещите с незлобие.
12Господи на Силите, Блажен оня човек, който уповава на Тебе.