1(По слав. 61). За първия певец, по Едутуна. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
2Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
3До кога, всички вие, ще нападате на човека За да [го] съборите като наведена стена и разклатен плет?
4Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села).
5Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам [помощ].
6Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
7У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села).
9Наистина низкопоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; [Турени] на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-[леки] от суетата.
10Не уповавайте на насилие, И не се [надявайте] суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте [към него] сърцето си.
11Едно [нещо] каза Бог, да! две [неща] чух, - Че силата принадлежи на Бога,
12И [че] на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.