1(По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.
2Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.
3Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.
4Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото [е] истината. (Села).
5За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.
6Бог говори със светостта Си; [затова], аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
7Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
8Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!
9Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
10Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш [вече], о Боже, с войските ни?
11Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.
12Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.