1(По слав. 49). Асафов псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му.
2От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.
3Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря.
4Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, [казвайки:]
5Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви.
6И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села)
7Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз.
8Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, [които] са винаги пред Мене,
9Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти;
10Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове.
11Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми.
12Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея.
13Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли?
14Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си;
15И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.
16Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си,
17Тъй като [сам] ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи?
18Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш.
19Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство.
20Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си.
21Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; [Но] Аз ще те изоблича, и ще изредя [всичко това] пред очите ти.
22Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да [ви] разкъсам, без да се намери кой да ви избави.
23Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.