1(По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти,
2Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата,
3[Ако и да] бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села).
4Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният.
5Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване.
6Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде [Той] гласа си; земята се разтопи.
7Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села).
8Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята.
9Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници.
10Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята.
11Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).