1(По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.
2Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?
3Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
4Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.
5Защо си отпаднала душе моя? И [защо] се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя [За] помощта от лицето Му.
6Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на [планините] Ермон, от гората Мисар.
7Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;
8[Но пак] денем Господ ще заръча за [мене] милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.
9Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?
10Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?
11Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: [Той е] помощ на лицето ми и Бог мой.