1Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
2Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, [като] казват:
3Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
5Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, [казвайки:]
6Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
7Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
8Поискай от Мене и Аз ще [ти] дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
9Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
10Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии.
11Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
12Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.