1(По слав. 145). Алилуя! Хвали Господа, душе моя.
2Ще хваля Господа докато съм жив, Ще пея хваление на моя Бог догдето съществувам.
3Не уповавайте на князе, Нито на човешки син, в когото няма помощ.
4Излиза ли духът му, той се връща в земята си; В тоя същий ден загиват намеренията му.
5Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, Чиято надежда е на Господа неговия Бог,
6Който направи небето и земята, Морето и всичко що е в тях, - Който пази вярност до века;
7Който извършва правосъдие за угнетените, Който дава храна на гладните. Господ развързва вързаните.
8Господ отваря [очите на] слепите; Господ изправя сгърбените; Господ люби праведните,
9Господ пази чужденците; Поддържа сирачето и вдовицата; А пътят на нечестивите превръща.
10Господ ще царува до века, Твоят Бог, Сионе, из род в род. Алилуя!