1(По слав. 13). За първия певец. Давидов [псалом. ]Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.
2Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми [както] ядат хляб, И не призовават Господа?
5Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.
6Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.
7Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.