1(По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -
2Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, [като каза:]
3Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -
4Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,
5Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.
6Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.
7Нека влезем в скиниите Му, Нека се поклоним при подножието Му.
8Стани, Господи, [и влез] в покоя Си, Ти и ковчега на Твоята сила;
9Свещениците Ти да бъдат облечени с правда. И светиите Ти нека викат радостно.
10Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.
11Господ се кле с вярност на Давида, - [И] няма да пристъпи [думата Си, - Казвайки]: От рожбата на тялото ти Ще положа на престола ти.
12Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.
13Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.
14Това, [каза Той], Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.
15Ще благословя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.
16Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.
17Там ще направя да изникне рог на Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.
18Неприятелите му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.