1(По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.
2Ето, както очите на слугите [гледат] към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така [гледат] нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.
3Смили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.
4Пресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.