1(По слав. 107). Песен. Давидов псалом. Непоколебимо е сърцето ми, Боже; Ще пея, а още ще славословя, с душата си.
2Събуди се, псалтирю и арфо; Сам аз ще се събудя на ранина.
3Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.
4Защото Твоята милост е по-велика от небесата, И Твоята вярност [стига] до облаците.
5Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти [нека бъде] по цялата земя.
6За да се избавят Твоите възлюбени. Спаси с десницата Си, и послушай ни.
7Бог говори със светостта Си; [затова], аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;
8Мой е Галаад, мой е Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;
9Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си, Ще възкликна над филистимската земя.
10Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?
11Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш [вече], о Боже, с войските ни?
12Помогни ни срещу противника, Защото суетна е човешката помощ.
13Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.