1Мъдростта съгради дома си, Издяла седемте си стълба,
2Закла животните си, смеси виното си И сложи трапезата си,
3Изпрати слугите си, Вика по високите места на града:
4Който е прост, нека се отбие тук. И на безумните казва:
5Елате, яжте от хляба ми, И пийте от виното, което смесих,
6Оставете глупостта и живейте, И ходете по пътя на разума,
7Който поправя присмивателя навлича на себе си срам; И който изобличава нечестивия [лепва] на себе си петно.
8Не изобличавай присмивателя, да не би да те намрази. Изобличавай мъдрия и той ще те обикне.
9Давай [наставление] на мъдрия и той ще стане по-мъдър; Учи праведния и ще стане по-учен.
10Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум.
11Защото чрез мене ще се умножат дните ти, И ще ти се притурят години на живот.
12Ако станеш мъдър, ще бъдеш мъдър за себе си; И ако се присмееш, ти сам ще понасяш.
13Безумната жена е бъбрица, Проста и не знае нищо.
14Седи при вратата на къщата си, На стол по високите места на града,
15И кани ония, които минават, Които вървят право в пътя си, [като им казва:]
16Който е прост, нека се отбие тук; А колкото за безумния, нему казва:
17Крадените води са сладки, И хляб, който се яде скришом, е вкусен,
18Но той не знае, че мъртвите са там, И че гостите й са в дълбочините на ада.