1Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6Понеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,
7Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9[Беше] в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи
12Кога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16Постлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17Покадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19Защото мъжът [ми] не е у дома. Замина на дълъг път;
20Взе кесия с пари в ръката си, [Чак] на пълнолуние ще се върне у дома.
21С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
27Домът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.