Proverbs 20
1 Виното е присмивател, [и] спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси [във време] на жетва, не ще има нищо.
5 Намерението в сърцето на човека е [като] дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта; Но кой може да намери верен човек?
7 Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, [и] ще се наситиш с хляб.
14 Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценно украшение.
16 Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, [който поръчителствува] за чужди хора.
17 Хляб [спечелен] с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Намеренията се утвърждават чрез съвещание, [Затова] с мъдър съвет обяви война.
19 Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще те избави.
23 Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни не са добри.
24 Стъпките на човека [се оправят] от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам [това, ]И след като се е обрекъл [тогава] да разпитва.
26 Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото [на вършачката].
27 Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите [им] коси.
30 Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.