1Плановете на сърцето [принадлежат] на човека, Но отговорът на езика е от Господа.
2Всичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.
3Възлагай делата си на Господа, И ще се утвърдят твоите намерения.
4Господ е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.
5Мерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, [Даже] ръка с ръка [да се съедини, пак] той няма да остане ненаказан.
6С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.
7Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.
8По-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,
9Сърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.
10Присъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.
11Вярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.
12Да се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.
13Праведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.
14Яростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.
15В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.
16Колко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.
17Да се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.
18Гордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.
19По-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.
20Който внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.
21Който е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.
22Разумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.
23Сърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание в устните му.
24Благите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.
25Има път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,
26Охотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.
27Лошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.
28Опак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.
29Насилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;
30Склопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.
31Белите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.
32Който скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.
33Жребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.