1Тогава Господ говори на Моисея, казвайки:
2Говори на израилтяните, и вземи от тях дванадесет жезли, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци, според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго на жезъла му.
3На Левиевия жезъл напиши името на Аарона; понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове.
4Положи ги в шатъра за срещане пред [плочите на] свидетелството, гдето Аз се срещам с вас.
5И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израилтяните, с които те роптаят против вас.
6Моисей, прочее, каза на израилтяните; и всичките им първенци му дадоха дванадесет жезъла, всеки първенец по един жезъл, според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им.
7И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра [за плочите] на свидетелството.
8И на следния ден Моисей влезе в шатъра [за плочите] на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал, и завързал зрели бадеми.
9И Моисей изнесе всичките жезли от пред Господа при всичките израилтяни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си.
10Тогава Господ каза на Моисея: Върни Аароновия жезъл пред [плочите на] свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат.
11И Моисей направи така; според както Господ му заповяда така направи.
12Тогава израилтяните говориха на Моисея, казвайки: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени;
13всеки, който се приближава, който се приближи до Господната скиния, умира; ще измрем ли ние всички?