1И една събота, [първата след втория [ден на пасхата]], като минаваше Той през посевите, учениците Му късаха класове и ядяха, като ги стриваха с ръце.
2А някои от фарисеите рекоха: Защо правите това, което не е позволено да се прави в събота?
3Исус в отговор им рече: Не сте ли чели това, което стори Давид, когато огладня той и [мъжете], които бяха с него,
4как влезе в Божия дом, взе присътствените хлябове и яде, даде и на ония, които бяха с него, които [хлябове] не е позволено никой да яде, а само свещениците?
5И каза им: Човешкият Син е господар на съботата.
6И в друга събота влезе в синагогата и поучаваше; и там имаше един човек, чиято дясна ръка бе изсъхнала.
7И книжниците и фарисеите Го наблюдаваха, дали в събота ще [го] изцели, за да могат да Го обвинят.
8Но Той знаеше помислите им, и каза на човека с изсъхналата ръка: Стани и се изправи насред. И той стана и се изправи.
9Тогава им рече Исус: Питам ви: Какво е позволено да прави човек в събота? добро ли да прави или зло? да спаси ли живот, или да погуби?
10И като ги изгледа всички, рече на [човека]: Простри ръката си. И той направи [така]; и ръката му оздравя.
11А те се изпълниха с луда ярост, и се разговаряха помежду си какво биха могли да сторят на Исуса.
12През ония дни [Исус] излезе на бърдото да се помоли, и прекара цяла нощ в молитва към Бога.
13И като се съмна, повика учениците Си, и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли:
14Симона, когото и нарече Петър, и брат му Андрея, Якова и Иоана, Филипа и Вартоломея.
15Матея и Тома, Якова Алфеев и Симона, наречен Зилот.
16Юда, Якововия брат, и Юда Искариотски, който стана предател.
17И като слезе заедно с тях, Той се спря на едно равно място; [спряха се там] и голямо множество от учениците Му и голяма навалица от люде от цяла Юдея и Ерусалим и от тирското и сидонското крайморие, които бяха дошли да Го чуят и да се изцелят от болестите си;
18[тоже] и измъчваните от нечисти духове се изцеляваха.
19И целият народ се стараеше да се допре до Него, защото сила излизаше от Него и изцеляваше всичките.
20И Той подигна очи към учениците Си и каза: Блажени вие сиромаси; защото е ваше Божието царство.
21Блажени, които гладувате сега; защото ще се наситите. Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете.
22Блажени сте, когато ви намразят човеците, и когато ви отлъчват [от себе си] и ви похулят и отхвърлят името ви като лошо, поради Човешкия Син;
23възрадвайте се в оня ден и заиграйте, защото, ето, голяма е наградата ви на небесата; понеже бащите им така правеха на пророците.
24Но горко на вас богатите; защото сте приели [вече] утехата си.
25Горко на вас, които сега сте наситени; защото скоро ще изгладнеете. Горко [на вас], които сега се смеете; защото ще жалеете и ще плачете.
26Горко [на вас], когато всички човеци ви захвалят; защото бащите им така правеха на лъжепророците.
27Но на вас, които слушате, казвам: Обичайте неприятелите си, правете добро на тия, които ви мразят,
28благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за тия, които ви правят пакост.
29На този, който те плесне по [едната] буза, обърни и другата; и на този, който ти вземе горната дреха, не отказвай и ризата си.
30Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема.
31И както желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях.
32Понеже ако обичате [само] ония, които обичат вас, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците обичат ония, които тях обичат.
33И ако правите добро [само] на ония, които на вас правят добро, каква благодарност ви се пада? защото и грешниците правят същото,
34И ако заемате [само] на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното.
35Но вие обичайте неприятелите си, правете добро, и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния; защото Той е благ към неблагодарните и злите.
36Бъдете [прочее], милосърдни, както и Отец ваш е милосърден.
37Не съдете, и няма да бъдете съдени; не осъждайте, и няма да бъдете осъждани; прощавайте, и ще бъдете простени;
38давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.
39Рече им една притча: Може ли слепец слепеца да води? Не ще ли паднат и двамата в яма?
40Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки [ученик], когато се усъвършенствува ще бъде като учителя си.
41И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не забелязваш гредата в твоето око?
42Или как можеш да речеш на брата си: Брате, остави ме да извадя съчицата, която е в окото ти, когато ти сам не виждаш гредата, която е в твоето око? Лицемерецо! първо извади гредата от своето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата, която е в братовото ти око.
43Защото няма добро дърво, което дава лош плод, нито пък лошо дърво, което дава добър плод.
44Понеже всяко дърво от своя плод се познава; защото не берат смокини от тръни, нито късат грозде от къпина.
45Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият [човек] от злото [си съкровище] изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.
46И защо Ме зовете, Господи, Господи! и не вършите това, което казвам?
47Всеки, който дохожда при Мене, и слуша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича.
48Прилича на човек, който като построи къща, изкопа и задълбочи, и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.
49А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къща на земята, без основа; върху която се устреми реката, и на часа рухна; и срутването на оная къща беше голямо.