1И рече на учениците Си: Не е възможно да не дойдат съблазните; но горко на онзи, чрез който дохождат!
2По-добре би било за него да се окачи един голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни един от тия малките.
3Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
4И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
5И апостолите рекоха на Господа: Придай ни вяра.
6А Господ рече: Ако имате вяра колкото синапово зърно, казали бихте на тая черница: Изкорени се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
7А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?
8Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш?
9Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам].
10Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме [само] това, което бяхме длъжни да извършим.
11И в пътуването Си към Ерусалим Той минаваше [границата] между Самария и Галилея.
12И като влизаше в едно село, срещнаха Го десетина прокажени, които, като се спряха отдалеч,
13извикаха със силен глас, казвайки: Исусе наставниче, смили се за нас!
14И като ги видя, рече им: Идете, покажете се на свещениците. И като отиваха, очистиха се.
15И един от тях, като видя, че изцеля, върна се и със силен глас славеше Бога,
16и падна на лице при нозете на [Исуса] и Му благодареше. И той бе самарянин.
17А Исус в отговор му рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата?
18Не намериха ли се [други] да се върнат и въздадат слава на Бога, освен тоя иноплеменник?
19И рече му: Стани и си иди; твоята вяра те изцели.
20А [Исус] попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;
21нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.
22И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите[ поне] един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
23И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире[ им].
24Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
25Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
26И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
27ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.
28Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
29а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -
30подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
31В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.
32Помнете Лотовата жена.
33Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
34Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
35Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата [ще се вземе, а другата] ще се остави.
36[Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
37Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.