1На Иосифовите потомци се падна по жребие [земята] от Иордан при Ерихон при ерихонските води на изток в пустинята, [земята], която възлиза от Ерихон през хълмистата страна до Ветил;
2и [границата] се простираше от Ветил до Луз, и минаваше през околността на Архиатарот,
3и слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долния Веторон и до Гезер и свършваше при морето.
4И Иосифовите потомци, [племената на] Манасия и Ефрема, взеха наследството си.
5Пределът на ефремците, според семействата им, ето какъв беше: границата на наследството им към изток беше Атарот-адар до горния Веторон;
6и на север от Михметат границата се простираше към запад; и границата завиваше към изток до Танат-сило, и от там преминаваше на изток от Янох;
7и слизаше от Янох до Атарот и до Наарат, и достигаше до Ерихон и свършваше при Иордан.
8От Тапфуа границата отиваше към запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на ефремците според семействата им.
9Имаше и градове отделени за ефремците между наследството на манасийците, - всички тия градове със селата им.
10Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха между ефремците, [както живеят и] до днес, и станаха поданни роби.