1Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат [като] силен вятър?
3Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил [да работи] за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка);
10Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка [друга] трева.
13Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните [като] дом;
18[Но пак], ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава [мястото] ще се отрече от него, [казвайки:] Не съм те видял.
19Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.