1Можеш ли да извлечеш крокодила с въдица, Или да притиснеш езика му с въже?
2Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука?
3Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи?
4Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга?
5Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за [забава на] момичетата си?
6Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците?
7Можеш ли прониза кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия?
8Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече [това].
9Ето, надеждата [да го хване] някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек?
10Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене?
11Кой Ми е дал по-напред, та да [му] отплатя? [Все що има] под цялото небе е Мое.
12Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство.
13Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти?
14Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни.
15[Той] се гордее с наредените [си] люспи, Съединени заедно [като че ли] плътно запечатани;
16Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях;
17Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят.
18Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората.
19Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат.
20Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне [над пламнали] тръстики.
21Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му.
22На врата му обитава сила, И [всички] заплашени скачат пред него.
23Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати.
24Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък.
25Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват.
26Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела.
27Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво.
28Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама;
29Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието.
30[Като] остри камъни има по долните му части; Простира [като белези от] диканя върху тинята;
31Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро.
32Остава подир себе си светла диря, [Тъй щото] някой би помислил, че бездната е побеляла [от старост].
33На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх.
34Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове.