1Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5Бяха изпъдени измежду [човеците], Които викаха подир тях като подир крадци.
6Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7Ревяха между храстите. Събираха се под тръните;
8Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11Тъй като [Бог] е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене.
12Отдясно въстават [тия] изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се [върху мене].
15Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18[Само] с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми.
19[Бог] ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти [просто] ме поглеждаш.
21Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31[Затова] арфата ми [се измени] в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.