1Мълчете пред Мене, вие острови; И племената нека подновят силата си; Нека приближат, и тогава нека говорят; Нека застанем заедно на съд.
2Кой е въздигнал едного от изток, Когото повиква с правда при нозете Си? Предава му народи, и поставя го господар над царе, И тях предава на ножа му като прах. На лъка му като отвята плява.
3Погонва ги, и безопасно минава Пътя, по който не беше ходил с нозете си.
4Кой издействува и извърши това, Като повика [още] в началото [бъдещите] родове? Аз Господ, първият и с последният, Аз съм.
5Островите видяха и се уплашиха, Земните краища се разтрепераха, Приближиха се и дойдоха.
6Всеки помогна на другаря си, И рече на брата си: Дерзай!
7И тъй, дърводелецът насърчаваше златаря, И тоя, който кове с чука, онзи, който удря на наковалнята, Като казваше: Добре е споено, И го закрепяваше с гвоздей, за да се не клати.
8Но ти, Израилю, служителю Мой, Якове, когото Аз избрах, Потомството на приятеля Мой Авраама,
9Ти, когото взех от краищата на земята, И повиках от най-далечните й страни, И ти рекох: Ти си Мой служител, Аз те избрах, и не те отхвърлих,
10Не бой се, защото Аз съм с тебе; Не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог; Ще те укрепя, да! ще ти помогна. Да! ще те подпра с праведната Си десница,
11Ето, всички, които са разгневени на тебе, Ще се засрамят и смутят; Съперниците ти ще станат като нищо и ще загинат.
12Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, И няма да ги намериш; Ония, които воюват против тебе, ще станат като нищо, И като че не са били.
13Защото Аз Господ твоят Бог съм, Който подкрепям десницата ти, И ти казвам: Не бой се, Аз ще ти помогна.
14Не бой се червею Якове, и вие, малцината Израилеви; Аз ще ти помагам, казва Господ, Твоят изкупител, Светият Израилев.
15Ето, Аз ще те направя на нова остра назъбена диканя; Ще вършееш планините и ще ги стриеш, И ще обърнеш хълмовете на дребна плява;
16Ще ги отвееш, и вятърът ще ги отнесе, И вихрушката ще ги разпръсне; А ти ще се зарадваш в Господа, Ще се похвалиш в Светия Израилев.
17[Когато] сиромасите и немотните потърсят вода, А няма, и езикът им съхне от жажда, Аз Господ ще ги послушам, Аз Израилевият Бог няма да ги оставя.
18Ще отворя реки на голите височини, И извори всред долините; Ще обърна пустинята на водни езера, И сухата земя на водни извори.
19В пустинята ще насадя кедър, ситим, Митра и маслено дърво; В ненаселената земя ще поставя наедно елха, Явор и кипарис,
20За да видят и да знаят, Да разсъдят и да разберат всички, Че ръката Господна е направила това, И Светият Израилев го е създал.
21Представете делото си, казва Господ; Приведете силните си доказателства казва Якововият Цар.
22Нека ги приведат, и нека ни явят какво има да стане; Обяснете предишното, [кажете] какво е било, Та да приложим сърцата си в него и да узнаем сетнината му; Или известете ни бъдещето,
23Известете какво има да стане изпосле, За да познаем, че сте богове; Дори докарвайте [някакво] добро или [някакво] зло докарвайте, За да се ужасим като го видим всички.
24Ето, вие сте по-малко от нищо; И това, което вършите, по-малко от нищо; Мерзост е оня, който ви избира.
25Издигнах едного от север, и той е дошъл, - От изгрева на слънцето едного, който призовава Моето име; И ще нагази първенците като кал, Както грънчарят тъпче глината.
26Кой е изявил това от начало, за да знаем, И от преди време та да речем: [Той има право?] Напротив, няма някой да го е изявил, няма някой да го е казал, Няма някой да е чул думите ви.
27Пръв [Аз рекох] на Сиона: Ето [ги]! ето ги! И дадох на Ерусалим благовестител.
28Защото, когато прегледах, нямаше никой; Да! между тях нямаше съветник, Който да може да отговори дума, когато ги попитах.
29Ето, те всички са суета, Делата им са нищо, Излеяните им идоли са вятър и посрамление.