1Господи, Ти си мой Бог; Ще Те превъзнасям, ще пея хваления на името Ти; Защото си извършил чудни дела, Отдавнашните [Си] намерения, с вярност и истинност.
2Защото Ти обърна град в грамада, Укрепен град на развалина. Палатът на чужденците да не е град; Той никога няма да се съгради.
3Затова силните люде ще Те славят, Градът на страшните народи ще се бои от Тебе.
4Защото си бил крепост на сиромаха, Крепост на бедния в утеснението му, Прибежище от буря, сянка от пек, Когато устремът на насилниците [нападне] като буря върху стена.
5Ще намалиш шума на чужденците Както пека в сухо място; Както пека чрез сянката на облак, Възклицанието на страшните ще ослабне.
6И на тоя хълм Господ на Силите ще направи на всичките племена Угощение от тлъсти неща, угощение от вина [дълго стояли] на дрождията си, От тлъсти неща пълни с мозък, От вина, [дълго стояли] на дрождията си, пречистени.
7И на тоя хълм Той ще развали Вънкашното покривало, което е мятано върху всичките племена, И покривката, която е простряна върху всичките народи.
8Ще погълне смъртта за винаги; И Господ Бог ще обърше сълзите от всичките лица, И ще отнеме укора на людете Си от цялата земя; Защото Господ е изговорил [това].
9И в оня ден ще рекат: Ето, Тоя е наш Бог; Чакахме Го, и Той ще ни спаси; Тоя е Господ; чакахме Го; Ще се възрадваме и развеселим в спасението Му.
10Защото в тоя хълм Господната ръка ще почине; И Моав ще бъде потъпкан на мястото си, Както се тъпче плявата на бунището.
11[Господ] ще разпростре ръцете Си всред него, Както плаващият простира [ръце] да плава, И ще повали гордостта му Въпреки лукавщината на ръцете му.
12Ще сниши и крепостта ти, силна с високи стени, Ще [я] събори и хвърли на земята, дори в пръстта.