1При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:
2Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.
3Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.
4И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им. И с куки го закараха в Египетската земя.
5А тя, като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.
6И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.
7Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.
8Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.
9И с куки го туриха в решетка Та го закараха при вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласът му По Израилевите планини.
10Майка ти с жизненост като твоята, Беше като лоза посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.
11Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна на високо всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.
12Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха, изсъхнаха; Огън ги изяде.
13А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.
14И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма [вече] в нея жезъл [достатъчно] як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.