1В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени.
2И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца.
3Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката.
4А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи.
5И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе.
6Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това.
7Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето?
8И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето.
9И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше.
10А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей: Понеже, каза тя, извлякох го от водата.
11А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му;
12и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка.
13Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си?
14А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно.
15А като чу това Фараон, търсеше [случай] да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец.
16А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци.
17Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.
18И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро?
19А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците.
20И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб.
21И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена.
22И тя роди син; и той го наименува Герсам, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя.
23Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога.
24Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова.
25И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра [положението им].