1Има зло, което видях под слънцето, И е тежко върху човеците:
2Човек, на когото Бог дава богатство и имот и почест, Така щото душата му не се лишава от нищо що би пожелал, На когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях, Но чужденец ги яде. Това е суета и лоша болест.
3Ако роди човек сто чада, И живее много години, Така щото дните на годините му да станат много, А душата му [да] не се насити с благо, И още той не приема [прилично] погребение, - Казвам, че пометничето е по-щастливо от него;
4Защото то е дошло в нищожество, и отива в тъмнина, И името му се покрива с тъмнина;
5При туй, то не е видяло слънцето, и не е познало [нищо], - По-добре е на него, отколкото на онзи.
6Дори два пъти по хиляда години, ако би живял някой, и не види добро, Не отиват ли те всички в едно място?
7Всичкият труд на човека е за устата му; Душата обаче не се насища.
8Защото какво предимство има мъдрият над безумния? Или какво [предимство] има сиромахът, който умее как да се обхожда пред живите?
9По-добре е да гледаш[ нещо] с очите [си], Отколкото да блуждаеш с желанието[ си]. И това е суета и гонене на вятър.
10Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името; И известно е, че оня, [чието име] е Човек, Не може да се състезава с по-силния от него.
11Понеже има много неща, които умножават суетата, То каква полза за човека?
12Защото кой знае кое [е] добро за човека В живота, във всичките дни на суетния му живот; Който минава като сянка? Понеже кой ще извести на човека Какво ще бъде подир него под слънцето?