1Хвърли хляба си по водата, Защото след много дни ще го намериш!
2Дай дял на седмина, и дори на осмина; Защото не знаеш какво зло ще бъде на земята.
3Ако са пълни облаците, изливат дъжд на земята; И ако падне дърво към юг или към север, На мястото гдето падне дървото, там ще си остане.
4Който се взира във вятъра няма да сее; И който гледа на облаците няма да жъне.
5Както не знаеш как се движи духът, Нито как се образуват костите в утробата на непразната, Така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко.
6Сей семето си заран, и вечер не въздържай ръката си; Защото не знаеш кое ще успее, това ли или онова, Или дали ще са и двете еднакво добри.
7Наистина светлината е сладка, И приятно е на очите да гледат слънцето;
8Да! ако и да живее човек много години, Нека се весели през всички тях; Но нека си спомня [и] за дните на тъмнината, защото ще бъдат много. Все що иде е суета.
9Весели се младежо, в младостта си И нека те радва сърцето ти в дните на младостта ти, И ходи по пътищата на сърцето си, И според каквото гледат очите ти! Но знай, че за всичко това Бог ще те доведе на съд.
10Затова отмахни от сърцето си досадата, И отдалечи от плътта си [всичко що докарва] неволя; Защото младостта и юношеството са суета.